Марко Симончели почина от раните си след тежка катастрофа на Сепанг

Тъжна новина за света на мотоциклетния спорт, който днес загуби един от най-ярките си млади таланти. Италианският пилот на San Carlo... прочети повече »

За начинаещи

С коляно в завоя

7947 прочита 28.02.2011 1Коментара Добави коментар e-motocafe.net

Как се прави това – да влизаш в завой със спуснато коляно? Един от вечните въпроси, които всеки тъкмо навлизащ в света на моторите човек обикновено си задава още отпреди да е започнала любовната му афера с тях. Това е основен похват за ефективен контрол над машината при взимането на завои, усвояването на който не е чак толкова лесно. Разбира се, не е нужно да се учи прилагането му в толкова агресивна форма, нито да е така усъвършенствано изпълнението му, както когато наблюдаваме най-добрите мотоциклетни пилоти да го правят по време на състезание.

Според легендата техниката със спуснатото коляно в завой е въведена от финландеца Ярно Сааринен – бивш състезател по спийдуей на лед, който се преквалифицирал в пистов пилот от сериите GP. В период, когато пистовите мотоциклети ставали все по-бързи заради развиващите се технологии – общо взето повечето мощност и по-доброто сцепление на гумите – се родила нуждата пилотите да могат да преминават през завои на по-висока скорост. Технически прогрес, довел след себе си революция в начина на пилотиране. И се появил отговорът на Сааринен, възприет после от всички негови колеги. Впоследствие Бари Шийн и Кени Робъртс-старши са тези, които доразвиват техниката, за да се оформи познатият ни днес стил на езда.

Преди това движението на тялото на пилота върху мотора се свеждало до лек наклон на главата и/или горната част на тялото, второто изключително рядко. Състезатели като Майк Хейлууд се състезавали успешно чрез поддържане на висока скорост по цялото трасе на пистата и преминаване през завоите с широки траектории, за да запазят набраната скорост, а и защото гумите и шасито на машините от тяхното съвремие не са позволявали друго. С доближаването до модерните стандарти за спирачен потенциал, по-гъвкавите шасита и усъвършенстваните двигатели се появила възможността за прилагането на похвата „с коляно в завоя”. Да вземем Кени Робъртс-старши например. Той е можел да спира по-късно преди завой и лягайки в него с пуснато коляно е постигал основно две неща: първо – скосявал е ъгъла на завоя, запазвайки същата средна скорост за преминаване през него като тази на Хейлууд със стария стил на каране; второ – осигурявал си е по-голяма стъпка върху по-дебелата част на задната гума (част от страничния й профил), което заедно с по-ранния момент на отваряне на газта при излизане от завоя – това е заради скосения ъгъл - му е осигурявало голямо предимство при последващото ускорение. Да, техниката е състезателна по произход и, както вече казах, овладяването й не е нужно до такива висоти, пък така или иначе толкова пълноценно тя може да се използва само на състезателната писта. Въпросът е как се извършва и какво пречи дори на някои опитни ездачи да се осмелят да „легнат” в завой с пуснато коляно.

Проблемът тук е на психологическа основа. Преодолее ли се веднъж психологическата бариера на страха от поднасяне и загубване на контрол върху машината, все едно вече сте овладели техниката. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, така е. Но, ето как звучи всичко, описано като по учебник...

Как се прави наистина?

Не трябва да правите нищо различно. Просто следвайте пътя на развитие на пилотските си умения и сами ще усетите кога е дошъл моментът да преодолеете своята психологическа бариера. За някои това може да отнеме няколко седмици, за други – години. Трябва само да имате достатъчно натрупано самочувствие и то ще дойде от самосебе си. Дори вие самите ще бъдете изненадани какво сте направили най-първия път. По принцип идеята за спускане на коляното в завой не би трябвало да засяга по никакъв начин изграденият ви стил на езда. То свидетелства единствено за развитието на този стил. Ако се опитвате да се пренастроите и през цялото време се чудите какво всъщност прави коляното ви, то тогава се престаравате и вероятно допускате грешки, първата от които е, че сте изпреварили времето в опита си да се научите на новата техника. На мен лично ми отне два сезона преди да започна с опитите си да правя нещо подобно на това с коляното. Въобще не съм специалист, ползвам го сравнително рядко, защото по принцип не съм особено бърз с мотора, моята тръпка не е скоростта, и осъзнавам, че на този етап това е постижението ми – неголям наклон, добра работа с тялото, така смятам, и умерен ентусиазъм от усещането за подобрен контрол над мотоциклета. Е, това дотук не звучеше точно като по учебник, затова ето издържаните в академичен стил препоръки за работата с тялото, нещото, до което се свежда всяка техника за управление на мотоциклет:

* Не стойте върху мотора все едно сте глътнали бастун, нито пък залепнете за седалката и дотам. Не, отпуснете се и оставете тялото ви само да определя естественото си положение. Бъдете гъвкави в разпределението на тежестта – движете се встрани, напред, назад, навсякъде.

* Идеалната позиция на тялото за изпълнение на техниката грубо може да бъде описана така: едната половина от седалището ви е извън седалката, торсът и раменете пренасят част от телесната ви маса към вътрешната страна на завоя, докато лекия наклон на лакътя в същата посока и проследяването траекторията на движение с поглед са допълнителни корективи.

* Помнете, че на излизане от завой всеки мотоциклет се опитва сам да се изправи под силата на физичните закони. Накланянето и влизането с коляно в завой цели преди всичко намаляване центъра на тежестта ви, на вас и мотора като едно цяло. По този начин се контрира възникващата сила на натиск в противната посока на завоя и се преодолява естествения инстинкт на машината да излезе от идеалната траектория на движение.

* Преместването на тялото ви от вътрешната страна спрямо посоката на завиване допринася за по-добрия контрол над машината. То е същото като да се опитваш да пишеш с молив, държейки го най-отгоре - колкото по-надолу го хващате, толкова по-прецизен става почеркът ви. Аналогично – „лягането” с коляно в завой намалява значително височината, на която сте захванали молива, образно казано. Ето затова се прави всичко.

* Защо е важна позицията на тялото? Ако увиснете прекалено от едната страна на мотоциклета, то има опасност да загубите контрол върху него. Това е заради намалената сила на захват, която можете да упражните върху външните за завоя ръкохватка и крачна стъпенка. Необходимо е във всеки един момент да имате еднакъв контрол над всички основни органите за управление. Не провисвайте като чувал, пълен с... без значение какво.

Честно казано, в ежедневната езда едва ли ще имате нужда от прилагането на техниката „с коляно в завоя”. Други от нас обаче живеят за тръпката от скоростното каране, нерядко в съвсем състезателен маниер, и дори на излизане от гаража пускат коляно. Сред тях има такива, които владеят похвата виртуозно и навярно биха могли да споделят много повече. Колкото до това къде е най-удачно да се тренира усъвършенстването на пилотските ви умения, то идеалното място би била някоя писта или, в противен случай, добре познат ви път с отлична настилка и не много натоварен трафик.

Галерия

| 01.03.2011 | Emil
ДОБРА СТАТИЯ, НО НЕ ВСИЧКИ СА СЪСТЕЗАТЕЛИ. ВАЖНОТО Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА УПРАВЛЯМАНЕ МОТОРА И С ТЯЛОТО СИ, А НЕ САМО С КОРМИЛОТО. КОЛКОТО ЗА ИЗНЕСЕНИТЕ КОЛЕНА - ДА ОСТАНАТ ЗА МОТО ГП, ПЪК Е И ДОСТА СКЪПО ОТНОСНО ЕКИПИРОВКАТА, ПАЗЕТЕ Я.

Други снимки в рубриката

Стани съавтор на e-motocafe
е-motocafe.net ще направи всичко възможно, за да осигури достоверността и актуалността на информацията в уебсайта, но няма да носи отговорност за допуснати грешки и неточности. Информацията може да подлежи на промяна по всяко време без предупреждение.
Copyright © 2008-2017 Всички права запазени
Условия за ползване
Created by Pixeldepo Studio