Карането на мотоциклет не се свежда само до запазване на баланс и даване на газ. Знам, звучи странно за някои, но е така. В нашите среди съществува един език, на който всички се разбираме, или поне би следвало да е така, по между си, а и с останалите участници в движението. Това е жестовата сигнализация. Именно невербалният характер на този език го превръща в международен. Той е изградената Вавилонска кула на мотоциклетното съсловие. Ето защо, без да преувеличавам, ще кажа, че е задължително всеки активен мотоциклетист да познава не многото азбучни символи на жестовата сигнализация. Познаването им е признак на опитност, отговорно отношение и въобще на мотоциклетна култура, така да я наречем. Да, културата на човек прозира съвършено ясно през поведението му на пътя, независимо с какво превозно средство ще е той. Ще ми се да вярвам, и наистина е така, че сред нас са по-културните шофьори. Познаването на сигналите, обаче, е само половината от нещата - все едно четенето. Другата половина - писането - бих я отъждествил с използването по предназначение, забележете, а не за да се демонстрира превъзходство, старшинство и т.н., на вече познатите и осмислени сигнали.
Най-честото приложение на своеобразния мотоциклетен език е при карането в група. Там знанието му се налага по съвсем други съображения, животоспасяващи съображения. Въпреки всичко жестовата сигнализация би ви била полезна при всякакви ситуации и ще бележи израстването ви като част от двуколесното братство, към което, вероятно, вече принадлежите, най-малкото на духовно ниво, щом четете тази статия.
