Предразсъдъците въртят света (на снимката рекордът за скорост с електрически мотоциклет, поставен от Mission One)
И така, изхождайки от основните особености на електрическите двуколесни, се сблъскваме още със следните бариери пред тяхното възприемане като равни на бензиновите им събратя (оставяме настрана външния вид):
1. Бавни са! - Хмм, тук сме силно подвластни на субективната преценка на всеки за "бавно" и "бързо". Как бихте класифицирали максимална скорост от 90 км/ч? А такава от 130 км/ч? Днес повечето електрически мотоциклети се вписват точно в тези величини за пределна скорост. Разбира се, има и по-бързи екземпляри, задвижвани по природосъобразната технология. Наскоро беше поставен рекорд за най-висока скорост с електрически мотоциклет, възлизащ на 241,5 км/ч. Той се държи от Mission One и беше постигнат в рамките на годишните скоростни изпитания с мотоциклети на тестовото трасе Боневил. Тъй де, "електричките" наистина отстъпват по скорост, но пък засега под техен прицел е преди всичко завладяването на града, където разстоянията са малки, ограниченията строги, а разходът на гориво и следователно емисиите на вредни газове - завишени. Ето защо електрическата алтернатива на фосилните горива в тази среда е силно желана.
2. Имат много малка автономност! - Хайде пък сега ще се заяждаме. Не, че не е истина, ама... Знаете ли, че литиево-йонните батерии от последно поколение дават доста добри резултати по отношение на пробега с едно зареждане. Вярно, хибридните разработки вадят най-добри показатели, но пък чистото електричество си е чисто електричество. При все това, засега - засега, защото технологичния прогрес е изключително бърз и сън не го лови - средния пробег е негласно приет за 120 км при едно включване в контакта. Ето ги тези "доста добри резултати", които споменахме. Тази граница обаче, с развитието на технологиите, ще бъде многократно превишена.
3. Не са удобни за ползване! - Основания има, най-малкото поради горните две причини, но тук неправилно се изтъква една трета такава - къде да се заредят батериите, ако се изхабят нейде на път?! А какво правим като ни свърши бензина в подобна ситуация? Сигурно ще е нещо подобно. Електричество има навсякъде, поне на всяка бензиностанция, на която иначе бихте заредили гориво. Има ли я вашата пресметливост, няма да се стигне до там.
4. Цената! - Тук не може да се отрече - по скъпи са. Засега е така. Произвеждат се в малки количества, следователно няма икономии от мащаба (на производството), но при равни други условия един електрически мотоциклет не би струвал повече от едно конвенционално двуколесно. Напротив, последващите експлоатационни разходи само биха ви облагодетелствали финансово.
В края на краищата предразсъдъците виреят добре сред хората. Дали ще приемем електрическите еквиваленти на така обичаните от нас двуколесни машини си е почти цивилизационен въпрос. Едно е сигурно - бъдещето им принадлежи. Друго ли ще е усещането, когато яхнеш причудливо изглеждащият си току-що изключен от електрическата мрежа мотор, който пълни душата със звук на тролейбус? Несъмнено. Мотоциклет ли е тогава? Въпреки всичко, да. В такъв случай какво има да не му се харесва? Всеки сам трябва да си направи равносметка дали има бъдеще за него с мотоциклетите на бъдещето.
